Старите приятели
Старите приятели
Имах толкова много приятели!
Можех да ги рина с лопата.
Винаги знаех, че са ласкатели.
Живяха у нас. На "заплата".
Много от тях, стояха и чакаха
покривката да им застеля,
дълго на раменете ми плакаха,
спаха във мойта постеля...
И тихомълком се изнизаха,
когато софрите спряха.
И последната троха облизаха.
За вода, за хляб, огладняха.
Ала, когато ми се наложи,
без думи, помощ да поискам,
на рамото ми, никой не сложи
десница. Разбрах- не им стиска.
Затова, назад не се обръщам.
Всичко е вече минало.
Дори и в мислите, не ги прегръщам.
Тях, просто, не ги е имало.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
