Jun 18, 2014, 3:05 PM

Старият бряст

746 0 4

         От Жена ми

 

Къде акъла ти изтече

или го даде ти на заем?

Кажи ни, моля те, човече,

какво да правиме, не знаем!

 

Във дебрите на сайта скита,

изгубил се е май че там!

Дори редакторите питах

и те ми казаха - ,,Не знам,

 

тук има хиляди полета

и къщички с красиви двери.

Обява дайте в интернета,

пък може и да се намери!"


Ще дойдем и при Стария бряст

и всички нека ви прегърне.

Изпаднал пак е той в несвяст,

акъла някой да му върне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments


  • Сложна мисия
  • Сетих се за възникването на Канкан покрай това стихотворение
    Навремето във Франция мъжете, като отидели на мелница се запивали и ги нямало с дни. Един ден жените решили да си ги върнат, но лошо им се пишело, ако се изтипосат просто ей така и затова измислили танца, отишли до мелницата и го изтанцували. С него показали на мъжете какво изпускат размятайки високо полите си. Та си мисля, представяте ли си, ако мъжът на Джуд и твоята жена се обединят пред Стария бряст. Интересен формат ще се получи
  • Благодаря, Жанет! Така е,
    но ако и предам,
    съвсем ще се отчае!)
  • Мъжът ми каза да предам на жена ти - "няма спасение"

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...