Старомодното Аз
Старомодното Аз
Като цвете край пътя,
залиняло от прах, от сезони
и синори чужди до ниви,
все те има, мое старичко Аз,
все си живо въпреки зимите.
И макар че гласът ти продра
да надвикваш беса на раздорите,
ти си хлапакът Давид, пак успял
да улучи по гордото чело
филистимец бърборко.
От пещта на омразните баби
в много лоши гори оцеля
и с децата вървя с бели камъни в джоба.
Колко малки пътеки постла,
колко птици ги видяха отгоре!
Във века на железните „те”
пееш тихо лирически стихове.
Дали той те разбра, или семето
стана чрез тебе трева, но тя ще замине
нататък с твои откъснати мигове...
Все така, изтерзано като пленник тракиец
под бича на диктата легат
ти си име, оцеляващо лете и зиме,
половината светло, половината –мрак.
Аз пред Теб и далече от Ние...
© Златина Георгиева All rights reserved.
