Старост

danaya (Детелина)
21 77

Dec 2, 2009, 4:41 PM

Poetry

994 0 8

Старост

На баба ми

Товарът тежък мравката остави,

приседна до дървото да почине -

бе уморена, а какви товари

тя носеше безспирно през годините.

Огледа пътя прашен и въздъхна.

Домът й малък беше тъй далече,

а нейните очи сега не виждаха

и бавно стъпваше, че беше стара вече.

Повдигна зрънцето, понечи да пристъпи,

но падна и безпомощно заплака...

Небето капки есенни заръси

и вятър я зави с листо от злато.

Тогава мравката заспа успокоена

и засънува дните си предишни.

Пак беше млада и вървеше бодро...

През сълзи

на съня си

се усмихваше.

Please sign in with your account so you can comment and vote.