Старост
Старост
На баба ми
Товарът тежък мравката остави,
приседна до дървото да почине -
бе уморена, а какви товари
тя носеше безспирно през годините.
Огледа пътя прашен и въздъхна.
Домът й малък беше тъй далече,
а нейните очи сега не виждаха
и бавно стъпваше, че беше стара вече.
Повдигна зрънцето, понечи да пристъпи,
но падна и безпомощно заплака...
Небето капки есенни заръси
и вятър я зави с листо от злато.
Тогава мравката заспа успокоена
и засънува дните си предишни.
Пак беше млада и вървеше бодро...
През сълзи
на съня си
се усмихваше.
© Детелина All rights reserved.
