Старото момиче
Животът ми е друм неизвървян.
С начални стъпки и неясен край.
А в мене път чакълен е събрал
от чужди мигове частички кал.
Вървях и нижех спомени,
рисувани и търсени насън.
И стъпките ù чувах някъде зад себе си,
тъй немощни, но пламнали с неясна власт.
Дочаках я и двете заедно
огледахме се в себе си едвам.
Тя - миналото в мойто гледище,
аз - утрешното ''тя''.
Самата ТЯ - изящно творчество на старостта,
оплела бе в шал живота.
Любов, белязана да се повтори,
загърна ме в молитва и печал.
© Джоана All rights reserved.
