harmony92 (Джоана )
21 29
Nov 19, 2010, 9:22 PM

Старото момиче 

  Poetry
790 0 4

Животът ми е друм неизвървян.

С начални стъпки и неясен край.

А в мене път чакълен е събрал

от чужди мигове частички кал.

 

Вървях и нижех спомени,

рисувани и търсени насън.

И стъпките ù чувах някъде зад себе си,

тъй немощни, но пламнали с неясна власт.

 

Дочаках я и двете заедно

огледахме се в себе си едвам.

Тя - миналото в мойто гледище,

аз - утрешното ''тя''.

 

Самата ТЯ - изящно творчество на старостта,

оплела бе в шал живота.

Любов, белязана да се повтори,

загърна ме в молитва и печал.

© Джоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??