petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
Jun 8, 2006, 12:41 AM

ставам и тръгвам отново

  Poetry
911 0 7
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.

Сама ще съм, със спомена за тебе.
Кога ли имала съм този луд късмет -
да бъда влюбена в теб и да го няма
съмнението, че двама сме пред Бог?

Да, знам, че трудно преживяваш
разкъсващата болка и тъга, но
знай - аз мога да се боря,
щом ДВАМА сме във  любовта.

Но ако някой ден осъмнеш
със чувството, че за теб не съм,
аз няма да те мразя. Мълком
ще изтрия сълзи и... ще продължа.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0