Jun 8, 2006, 12:41 AM

ставам и тръгвам отново 

  Poetry
746 0 7
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.

Сама ще съм, със спомена за тебе.
Кога ли имала съм този луд късмет -
да бъда влюбена в теб и да го няма
съмнението, че двама сме пред Бог?

Да, знам, че трудно преживяваш
разкъсващата болка и тъга, но
знай - аз мога да се боря,
щом ДВАМА сме във  любовта.

Но ако някой ден осъмнеш
със чувството, че за теб не съм,
аз няма да те мразя. Мълком
ще изтрия сълзи и... ще продължа.







© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??