Ставам капчица водна
Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега.
Носят своите тайни и сякаш на мен ги разказват.
Ставам капчица водна и сливам се с тях на брега,
но не мога със тях да се върна във твоята пазва.
Мое родно Море, аз те имам през всички сезони.
Да отпивам от твоето синьо е за мен тържество.
И когато изчезна, ще нося в сърцето ми спомен.
че си вечната младост, която създава живот.
© Елица Ангелова All rights reserved.
