Стая за връщане
СТАЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
Пчелици, от прашеца натежали,
със златен пръстен залезът поднесе.
Сланата – с дъх на сребърни кристали,
превзема листопадите наесен.
И бавно наедрява самотата –
сълза в окото, тежка капка вино.
Сбогувам се и лятото изпратих
с надеждата, че още сме невинни.
Бездомен ли се луташ в тишината,
с издрани лакти спускаш се от хълма?
Аз няма никога да те отпратя.
Постой до мен край огъня безмълвен.
Покой едва ли вече ще намериш.
И пътят безвъзвратно е изгубен
Но будиш ли се сутрин разтреперан,
не ти остава вече нищо друго –
довереник да станеш на прибоя,
отнесъл суетата, панаира,
от стаята, в която уж съм твоя
и всяка нощ душата ти прибирам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
