Стаята
Бялата стая пълна с легла.
За всеки кошмар по едно.
Всяко покрито със бяло зебло,
прикрило вдървена снага.
Празната стая пълна с мечти.
За всеки живот по една.
Всяка умира сред тези стени,
слепени от болката зла.
Страшната стая. С пълни гърди,
отлагаш смъртта за вечеря.
Живата болка в очите гори -
белите свещи пред края...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Отново е невероятно, и истинско...