Стената между мен и другите
Уж никаква, ала стена,
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог –
за кой ли път ни го доказваш,
животе – кратък за любов
и недостъпен за омраза –
че криви сметки си кроим,
и никак времето не пита.
Решиш ли – чезнем яко дим!
И друг след нас мете следите.
Съседе, време е да спрем,
да вдигаме стени проклети.
И да си кажем – Добър ден! –
преди да стигнем на небето.
© Валентина Йотова All rights reserved.
