Стени

Щипка лудост да сложим, приятелю, братче,

в тоя равен живот, в тоя постен миш-маш!

Да побъркаме сноби, еснафи, слагачи,

политици и властници с техния фалш!

Да забием камбани и будим заспалите

в тежка дрямка на блатен обществен покой!

И за всички, които си свиват парцалите,

че с тръбите на бунта са дали отбой.

Знам, стени от бездушие може да срещнем.

(Да съборим стените, издигнати в нас!)

Щом животът за теб и за мен е джем сешън,

да направим от него свободен луд джаз.

Той е нужен за всички, в черупки прибрани,

че духът е в бутилка, тъй  както в затвор.

Небесата са станали ниски тавани!...

Да ги вдигнем за хората без кръгозор!

Ето, чака в душите ни щипката лудост.

Тя ще трябва, тъй както потребна е сол.

Да я сложим, където на нас ще се чудят

и мълчат, а пък виждат, че царят е гол...

Но защо ли мълчим като пън в тишината?!

Щяхме с лудост да правим джем сешън, но не!...

С нея дръзко събори ли всеки стената?

Или свихме и ние позорно криле!