СТИГА ЛЪЖИ
Какво още искаш да вземеш от мене?
Любов подарих ти и знам, че сгреших.
Донесе ми само самотно безвремие,
което днес тлее... и в мене боли.
Какво още искаш? Останах без сили.
Неспирно през нощите плача без глас.
Живота си собствен превърнах в усилие
да пазя частиците, свързващи нас.
Какво още искаш, не стига ли вече?
Душата ми празна, сама остави.
И нека поне тя сега ми напомня,
че всеки от обич безумно греши.
И всичките тези погубени мигове,
тихо прошепват, че трябва да спра,
че всичко ти дадох от себе си. Стига ли?
Аз ден подир ден все след тебе вървях.
От тебе си тръгвам, към мен се завръщам,
без истинска обич... душата тъжи.
Със белег в сърцето - едва ли съм същата,
но истинска - сигурно! Стига лъжи!
© Кремена Стоева All rights reserved.
