Седим.
Двама с теб.
Мълчим.
Докосваме късчета лед.
И ги топим.
Усмивка.
Топли очи.
Щастливка си ти
с малко мечти
но си ранима
и в твоите очи
няма зима.
А аз съм влюбен.
Нямам тревога.
Силно учуден
защото не мога
да бъда труден
за обичане.
А ти не си строга
Седим.
Стига тичане.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
