Седим.
Двама с теб.
Мълчим.
Докосваме късчета лед.
И ги топим.
Усмивка.
Топли очи.
Щастливка си ти
с малко мечти
но си ранима
и в твоите очи
няма зима.
А аз съм влюбен.
Нямам тревога.
Силно учуден
защото не мога
да бъда труден
за обичане.
А ти не си строга
Седим.
Стига тичане.
© Явор Перфанов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
