Стигнах теб
Ей го пътя. Един.
Хоризонтите много.
Само мъж, дом и стих,
и небе босоного..
Моя правилен изказ
и погрешна представа,
самотата отива ми
и приличам на мама.
Вързах люлка на крушата,
два различни чорапа,
труден изход към детството,
неспособност да плача.
Възрастта ми е зрялост,
а усмивката?! Спри!
Много път извървяла,
стигнах теб призори...
Притежавам мечтите си.
Нетно – нула тегло.
Всички мними отличници.
Развенчано добро...
Пак обичам и мога.
И съм свят, и съм мен,
има пътища - много,
а любов, за да спрем.
© Евгения Илиева All rights reserved.
