Стих ала...
в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява
фас под прозореца
още дими
угарки от мисли
политат
заедно
със сивкавия дим
нагоре
а там
зад облаците
едва ли
някой
ни чака
© Людмила Игнатова All rights reserved.
в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява
фас под прозореца
още дими
угарки от мисли
политат
заедно
със сивкавия дим
нагоре
а там
зад облаците
едва ли
някой
ни чака
© Людмила Игнатова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...