Стих от бетон
Себе си имаме само като препятствие.
Да се надскочим – облага преди вечността.
И се приемаме с всичките си светотатства,
носим си жребия в понатежала торба.
Нощем не спим, а прехвърляме грешки
в ума си.
Няма победи на тихия вътрешен фронт.
Всички резерви привършиха, скрити запаси
чакат в олтара на вечния божи закон.
Може и да се опълчим на свят безразличен,
рискът се плаща на неприемлива
цена.
Вадим на показ козове с безумно обичане,
а ни опасва бетонна бездушна стена.
© Светличка All rights reserved.
