Apr 27, 2024, 9:05 PM  

Стиха по-силен от самата смърт 

  Poetry » Other
136 5 6

По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.

А толкова отдавна аз го нося
и го изплаквам с плисналия дъжд,
април привел главица златокоса,
до мен присяда тъжен неведнъж.

От снимките отдавна гледа никой,
а споменът е моят необят.
Заради мене, ветре, ги повикай,
хиляда птици, нека да летят,

хиляда бели жерави. Красива,
тъгата ми да бъде този път.
С тях облаче танцува... И излива
стиха по-силен от самата смърт...


 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??