Стиха по-силен от самата смърт
По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося
и го изплаквам с плисналия дъжд,
април привел главица златокоса,
до мен присяда тъжен неведнъж.
От снимките отдавна гледа никой,
а споменът е моят необят.
Заради мене, ветре, ги повикай,
хиляда птици, нека да летят,
хиляда бели жерави. Красива,
тъгата ми да бъде този път.
С тях облаче танцува... И излива
стиха по-силен от самата смърт...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
