Слънцето танцува танго със есента,
с вплетени ръце неверни, милостиви,
в измамно злато обгръща ги страстта
и изглеждат тьй по цигански щастливи.
Лятото докосва с бриза си любовен,
вихрят се стихии, завъртат листи,
есента убива морския му спомен,
а целуне ли го, смразява топли мисли.
Лятото все още се целува страстно,
гони с поглед чайките - кресливи птици,
но на циганката-есен е подвластно,
щом погледне го с дъждовните зеници.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
