Стихията въздух
Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив...
Сила нестихваща в сърцето,
пробуждаща стихиите в небето...
Разтърсваща преграда силна
- само пред времето безсилна.
Вихър на неясното...
Вихър на вчера и днес...
Вихър непреклонен,
на промени и разрухи склонен...
Минало неясно, от вятъра обрулено,
от тъга и скръб ожулено...
Настояще и бъдеще незнайни
във полъх мрачен крият своите тайни.
Вихър непреклонен,
на промени и разрухи склонен...
- тихо, нежно и меко
оставя те в смъртта да потънеш леко.
Спомен изникнал
- само реещи се черни гарвани извикал.
В небето той се мълчаливо въздига
и с него вятъра нагоре вдига.
Вихър на неясното...
Вихър на вчера и днес...
Листенца черешови
- танцуващи остават
и само за случилото се
след това ще разказват...
... за вихър, за минало,
настояще, бъдеще...
... за днес, за вчера, за утре...
... за тихата песен на полъха,
оставящ само разлъка...
... за вятъра нестихващ, непокорен,
пред истината непреклонен...
© Цветослава Младенова All rights reserved.
