Стихотворение с размерите на Сахара
Не ме набутвайте сред нафталина
на вашите предиплени капризи.
Доброто като влак край мен премина
и нямам, всъщност ни едничка риза.
Юмруците ми кокакалести – два са
и две са дланите, с които галя.
За моята ракиена нагласа
една цигара само ще запаля.
В бардак опушен някой ще ме мерне
на узо с лед и пържена пъстърва.
Обичах си жените безрезервно,
но най-любимата си тръгна първа.
На юли след сланата душегубна,
след всичкото, написано за нея,
пустинята е все така безлюдна
и все така за нищо не копнея.
Под купола на август ляга есен
и всеки спомен е от скръб прободен.
Животът, както казват, не е лесен,
но писах песни и живях свободен.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
