Стихове мои от душата взети.
Радостта и болката
на всички поети.
Ще накарате ли
поне едно сърце
пак да се отвори?
И една занемяла уста
за любов да заговори.
Ще направите ли за хората
света да е по-красив?
И поне един човек,
малко по-щастлив?
Ще има ли някой
нужда от вас?
Предайте на тези хора,
моята безкрайна обич
и тревожния ми глас.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
