Стиховете ми помни
Все се опитвам да напиша
стиха – да те накарам да се
почувстваш обичана и щастлива!...
И все започвам така – рима
след рима, пиша за любовта!
И всеки следващ стих е стъпка
малка към теб, към твоята душа.
Ти, сестрице, си в моето сърце
единствена – вдишвам те, като
последен отлитащ дъх! Вкусвам
устните ти, като сладостен
райски плод! Пак рими след
рими в късен час... Пак времето
неумолимо лети! Искам да му
кажа "Спри!" – вечно да останем
млади! Душите ни слети в една
и да лети тя свободна с птиците
в ясните небеса! В ясните небеса, мила...
И така, стих след стих, ще остарее
поезията на влюбения поет –
ще си иде и той с нея... И сетне –
ковчег и прах!... Но ти недей
да тъжиш и не плачи, но стиховете
ми помни! И в сърцето твое
пак ще се родя, в душата ти
светла пак ще живея!...
© Давид Иванов All rights reserved.
