Стилът ти не струва, уви!
В съня ми дойде и тефтер халваджийски,
ми връчи и счупен молив.
Усмихна се хитро, съвсем комарджийски,
заниза мотив, след мотив:
Защо ти е тази душа - да те стяга,
да плаче и пише безкрай?
Богатство и слава - така ти прилягат!
А нея - на мене продай.
Защо ти е виж я - разкъсана дрипа,
от толкова обич греши.
На - чаша коняк, за кураж ще ти сипя -
в тефтера ми с кръв подпиши.
И всичко ще имаш - от тук, до звездите,
поет ще си - славен, призван...
А, Раят...Химера е той - за глупците,
и Бог, и крилатата сган.
Замислих се - всичко в нозете ми сложи,
за подпис в тефтера му стар,
но що поне мъничко класа не вложи?
Уж дявол, а стил - на дървар.
Да беше донесъл папирус и тънко,
перо. Па да някак сгреша...
Как в мазен тефтер и на дявол, по дънки,
продава поетът душа?
Отказах, изригна - с опашка подвита,
в серниста мъгла се обви.
Задръж си я славата, кичът, парите!
Стилът ти не струва, уви!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
