Стимул
Ще се скрия в очите на мрачното Днеска,
ще говоря за Вчера с умилени слова,
а дори да съм Утре със нова прическа,
ще съм пак със оная непокорна глава.
Ще допускам в мечтите си, чудни картини,
ще живея във свят нереално красив,
ще навивам на макара свойте години
и ще бъда натрапчиво много щастлив.
Ще роптая когато неправдата плъзне
и със змийска прегръдка, тя сграбчи света,
когато зрънцето на вярата зъзне
и загнива удавено, то във калта.
Дори да съм сам, ще живея достойно
и ще паля надежди във много сърца.
Всички свои успехи и провали ще помня,
за да мога по- малко напред да греша.
А, когато се свърши конецът навиван,
и навиващи други, тези думи четат,
да ме имат за рана, да съм техния пример,
да летят, да мечтаят и добро да градят.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
