Nov 23, 2010, 6:55 PM

Сто вата слънце

839 0 13

Сто вата слънце! А живеем уж

със чувството, че светим като него.

И примерът в сравнението - чужд,

дори за мощните далекогледи.


Пазете се от мними светила,

които мерят себе си със лумен!

Чух, истинското слънце пожела -

не го сравнявайте със малоумни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги съм харесвала стегнатия концентриран изказ на кратката форма.
    Дано да съм успяла, приятелю!Благодаря ти, че ме навести!
  • С малко думи, майсторски написани, поставяш нещата по местата им!
  • Ивон, а аз си харесах твоите кривогледи слънчогледи! Здравей!
    Роси, не си спомням стихотворението да си има пряк провокатор, но малко ли са покрай нас?
    Маги, нека слънцето в душата ти носи истинска топлина и не те напуща!
  • пазете се от мними светила...
    мъдро, майсторски написано...сърдечно те,
    поздравявам, мила Мария...истинското слънце влезе в душата ми.
  • Интересна философска творба.
    Такова стихотворение сигурно си има и пряк провокатор.
    Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...