Стопена от любов
Реката ми,
дълбока от любов.
Kъм теб потича.
В теб се стича.
Страхувам се,
че аз съм
онзи плод,
чрез който
себе си
душата ти намира.
Тогава
тъжното
на сивото небе
потъва
в свят на нежност
и изгаря
булото на този ден
в копнеж по мен,
а светлото
над тебе засиява.
Поемаш
двете ми ръце.
Като икона.
Полагаш ги
до своето сърце.
Усещам сричките
на ритъма "Обичам те"
и цялата
се стапям от обичане...
дълбока от любов.
Kъм теб потича.
В теб се стича.
Страхувам се,
че аз съм
онзи плод,
чрез който
себе си
душата ти намира.
Тогава
тъжното
на сивото небе
потъва
в свят на нежност
и изгаря
булото на този ден
в копнеж по мен,
а светлото
над тебе засиява.
Поемаш
двете ми ръце.
Като икона.
Полагаш ги
до своето сърце.
Усещам сричките
на ритъма "Обичам те"
и цялата
се стапям от обичане...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
