Jun 6, 2015, 9:00 PM

Страх 

  Poetry » Other
312 0 0

Страх ме е, че тъй ще си отида –

недоучила, недовидяла,

непростила подлост и обида,

уж  живяла, а недоразбрала

 

Главното, Прекрасното и Вечно,

дето колелетата търкаля

на света, на нашата човечност,

дето и звездите нощем пали,

 

с нас се ражда и със нас умира -

то е малко, истинско, щастливо

и на него се крепи Всемира…

да, без него няма да сме живи.

 

Търсим го напразно, упорито

цял живот и мъничко отгоре…

Страх ме е дори да ви попитам:

„Срещали ли сте го, мили хора?”

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??