Dec 8, 2009, 11:02 AM

Sтрах

  Poetry
2.1K 1 19

Страх от тъмното

Страх от стръмното

Страх от сбъдване

И несбъдване

Страх от Горе

От природата

Там на хората

От умората

От каторгата

Страх от моргата

Страх от влюбване

От погубване

И изгубване

От невлюбване

Страх от себе си

Страх от мелези

и от белези...

Страх от вземане

От отнемане

От омръзване

И обвързване

 

Хормонален

Атмосферен

Вертикален

И неверен

Децибелен

Страх от тебе

 

И изправям се

Да, оставям се

Да ме носиш

Без да прося

Милост свише

Не, не пиша

Това е бягане

Неприлягане

Приближавам те

И настигам те

Страх прекрачвам

Задминавам те

Страх отхрачвам

Убеждавам те

Да се върнеш

И оставям те…

Да преминеш

През дома ми

Да се сринеш

Във ума ми

Да започнеш

Да празнуваш

И накрая победен

Да признаеш

Че страхуваш се…

От мен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мойра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...