Dec 8, 2009, 11:02 AM

Sтрах

  Poetry
2.1K 1 19

Страх от тъмното

Страх от стръмното

Страх от сбъдване

И несбъдване

Страх от Горе

От природата

Там на хората

От умората

От каторгата

Страх от моргата

Страх от влюбване

От погубване

И изгубване

От невлюбване

Страх от себе си

Страх от мелези

и от белези...

Страх от вземане

От отнемане

От омръзване

И обвързване

 

Хормонален

Атмосферен

Вертикален

И неверен

Децибелен

Страх от тебе

 

И изправям се

Да, оставям се

Да ме носиш

Без да прося

Милост свише

Не, не пиша

Това е бягане

Неприлягане

Приближавам те

И настигам те

Страх прекрачвам

Задминавам те

Страх отхрачвам

Убеждавам те

Да се върнеш

И оставям те…

Да преминеш

През дома ми

Да се сринеш

Във ума ми

Да започнеш

Да празнуваш

И накрая победен

Да признаеш

Че страхуваш се…

От мен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мойра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...