Страх
Страх те е да ме докоснеш,
защото знаеш, че след това
няма да можеш да ме превъзмогнеш...
А аз съм просто тук. И сега.
Не смееш да ме погледнеш,
но очите ти говорят вместо теб.
Нима не знаеш, опита ти да ме избегнеш
ме кара да си мисля, че си без късмет...
Боиш се да прокараш пръсти бавно
през моето бяло, усмихнато лице...
Аз имам преднина, не сме наравно.
Аз притежавам твоето сърце...
Страх те е линията на приличието
без задръжки да преминеш ти.
А запознат ли си с правилата на обичането?
(Мен пък...)
Страх ме е да пусна в действие моите очи...
(защото знам, че ще ме е страх от това
да не би после аз да не мога да се спра...)
© Александра Матеева All rights reserved.
