Страх от порастване и от надрастване,

от обучение и от умение,

страх от изгаряне и подчиняване,

от заминаване и пребиваване,

страх от влюбване и от разлюбване,

страх от споделяне и от разделяне.

Страх от загубване от мнимо учудване.

Страх от проглеждане ясно във нощния ден,

не е ли лудване, че толкоз вълнува ме,

за утре и вдругиден,

къде си и кой е с мен.

Проклета съм, вярвам си, молитви напявам си.

Не чистя, пречиствам се,

през себе си виждам се,

сред себе си губя се, и чакам, намираш ме.

Държиш ме, обичам те,

променям се, сменям те!

Но тук си, във всеки жест.

Боли ме, раних ли те?

Живея и спомням си смъртта ми, след всеки ден…

А страх вече няма ли,

нали беше лакмусът за всяка емоция?!

Да, има страх, пъклен е,

че днес пак ще срещна теб,

че в този, осъден от Бога ден,

ще носиш ти вечно във себе си мен.