Страх
Страх от порастване и от надрастване,
от обучение и от умение,
страх от изгаряне и подчиняване,
от заминаване и пребиваване,
страх от влюбване и от разлюбване,
страх от споделяне и от разделяне.
Страх от загубване от мнимо учудване.
Страх от проглеждане ясно във нощния ден,
не е ли лудване, че толкоз вълнува ме,
за утре и вдругиден,
къде си и кой е с мен.
Проклета съм, вярвам си, молитви напявам си.
Не чистя, пречиствам се,
през себе си виждам се,
сред себе си губя се, и чакам, намираш ме.
Държиш ме, обичам те,
променям се, сменям те!
Но тук си, във всеки жест.
Боли ме, раних ли те?
Живея и спомням си смъртта ми, след всеки ден…
А страх вече няма ли,
нали беше лакмусът за всяка емоция?!
Да, има страх, пъклен е,
че днес пак ще срещна теб,
че в този, осъден от Бога ден,
ще носиш ти вечно във себе си мен.
© Сара Валентинова All rights reserved.
