Apr 4, 2008, 7:22 AM

страх...

  Poetry » Love
725 0 2
Тревожно сърцето ми бие сега,
натежава в очите малка сълза.
В душата прокрадва се тихо страхът,
не иска да мисли, че ще дойде мигът
да броди отново тя в самота
и да търси някъде там любовта.
От едничко тя има нужда сега -
да дойдеш, да хванеш тази ръка.
Да надзърнеш в очите пълни с тъга
и да кажеш, че тя е единствена
за теб на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Фирсова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...