May 22, 2012, 12:11 PM

Страх от несбъдната мечта

  Poetry » Love
917 0 0

Страх ме е от самотата.
Страх ме е от тъмното... сама.
Страх ме е от празнотата...
можеш ли да дойдеш до мен?

Не искам аз от тебе много,
искам да усетя топлината
на тялото ти до мен...
да не съм сама поне за ден!

Зная, че изпуснах шанса 
да ми вярваш откровен,
но се моля на съдбата 
да ни срещне някой ден...

Аз искам само дъх да усетя
... да видя, че не съм сама.
Твоят аромат да ми подейства
и насън да се досетя...

Колко важен си за мен...
Как започва с тебе моят ден...
Как ме радва твоята усмивка...
Как живеем в къщурка с люлка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елиса Каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...