Страхът ужили мечтата...
Страхът ужили
мечтата
по ръцете ù - спомени.
Със сълзи-рими
заплака
от болка.
Жилото
на съмнението
дълбоко в нея остана,
но тя отново е жива.
А страхът?
Дай, Боже - умрял...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Страхът ужили
мечтата
по ръцете ù - спомени.
Със сълзи-рими
заплака
от болка.
Жилото
на съмнението
дълбоко в нея остана,
но тя отново е жива.
А страхът?
Дай, Боже - умрял...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...