Пастелна светлина
като извор на безкрайната вселена
и пътищата много,
завещаващи блаженство,
съвършени.
Лунен сърп
като в люлка положени цветя
и съзерцание,
и любов без думи
във светлината - блещукащи зрънца.
Из тъмносините пердета
повита, странна, във пастел и във цветя,
тихо светлина във себе си прегърнала,
изпълнила се тя
във пълната Луна.
28.06.2007 г.
© Андромеда All rights reserved.