Пастелна светлина
като извор на безкрайната вселена
и пътищата много,
завещаващи блаженство,
съвършени.
Лунен сърп
като в люлка положени цветя
и съзерцание,
и любов без думи
във светлината - блещукащи зрънца.
Из тъмносините пердета
повита, странна, във пастел и във цветя,
тихо светлина във себе си прегърнала,
изпълнила се тя
във пълната Луна.
28.06.2007 г.
© Андромеда All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
