May 29, 2007, 2:51 PM

Странна тишина 

  Poetry
509 0 0

странно гледам пред мен говори
но ума ми в себе си се затвори
думите й отлетяха с лекота
и устните онемяха в самота


говореше толкова странно нервно
движеше ръце обясняваше плавно
очите й безмилостно шептяха,
устните й вече с ярост крещяха


странно ума ми бе проклет инат
случая оставаше просто без разврат
тя говореше си лудо сама
а играта продължаваше в моята глава


устните престанаха просто замълчаха
и искри от очите внезапно се изляха
но живота ми света ми ума ми заспал
бе като художник изведнъж ослепял


на себе си роб бяха сега
не беше просто една тъмнина
виждах всичко както си беше преди
виждах през своите си очи


но ума ми бе се заключил
и слуха ми гадно бе изключил
без милост ей така на пук
яд ме е само че нищо от нея не чух


а тя едва намерила сили да изкрещи
че всичко на любовта си тя дължи
защото дала му го ей така..
Но скоро видях... тя си го прибра...

на приятелката думите свършиха
мислите се просто изпариха
и на тяхно място болката застана
за секунда и после не престана...


не чух съжалявам - силно искрено
мога да го кажа и писмено
съжалявам... но мила съдба...
моля те върни й любовта


защото хареса ми когато летеше
когато от любов от радост крещеше
а сега е на кръстопът ужасен
и трябва да избира от двама един прекрасен...
 
                                              29.05.07

© Няма значение All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??