May 29, 2007, 2:51 PM

Странна тишина

  Poetry
715 0 0

странно гледам пред мен говори
но ума ми в себе си се затвори
думите й отлетяха с лекота
и устните онемяха в самота


говореше толкова странно нервно
движеше ръце обясняваше плавно
очите й безмилостно шептяха,
устните й вече с ярост крещяха


странно ума ми бе проклет инат
случая оставаше просто без разврат
тя говореше си лудо сама
а играта продължаваше в моята глава


устните престанаха просто замълчаха
и искри от очите внезапно се изляха
но живота ми света ми ума ми заспал
бе като художник изведнъж ослепял


на себе си роб бяха сега
не беше просто една тъмнина
виждах всичко както си беше преди
виждах през своите си очи


но ума ми бе се заключил
и слуха ми гадно бе изключил
без милост ей така на пук
яд ме е само че нищо от нея не чух


а тя едва намерила сили да изкрещи
че всичко на любовта си тя дължи
защото дала му го ей така..
Но скоро видях... тя си го прибра...

на приятелката думите свършиха
мислите се просто изпариха
и на тяхно място болката застана
за секунда и после не престана...


не чух съжалявам - силно искрено
мога да го кажа и писмено
съжалявам... но мила съдба...
моля те върни й любовта


защото хареса ми когато летеше
когато от любов от радост крещеше
а сега е на кръстопът ужасен
и трябва да избира от двама един прекрасен...
 
                                              29.05.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...