Странни птици
"Някаква си птица сутрин пеела -
славей ли, какво ли го наричали...
Казват, че било приятно."
К. Павлов
Живеем странно,
странно се обичаме
и мислим странно...
Може би сме луди,
че още нощем
плачем и се вричаме,
че вечно търсим
правилните думи.
Животът, казваш,
в повече ти идвал...
Понякога
и мен ме изморява -
със мислите за "утре",
с не-обичането,
със странно-рошавото
хорско одеало.
С души нащърбени
от глупост и илюзии
все гоним бясно
някакви мечти.
А стигнем ли ги,
странно, но откриваме,
ненужни вече
скелети на дни.
И съвестта ни
все работи нощна смяна.
По изгрев вече
си подремва сладко.
Да я разбудим ли
в зори, със славея -
казват,
че било приятно...
© Валентина Драгнева All rights reserved.
