Странници
Странници
Странници... крехки мигове-странници
с очи, посивели от дългото взиране...
плачат, оплакват сцени-измамници
в черно-белия край на всемира ни.
Неподкупният писък на жертвата
паяжина плете и душите заплита.
Ако може някой ръката да спре!
В полумрака плаче лунната пита.
Нито е тъмно. Нито е светло.
Движа се. Губя се и се намирам.
Слагам в олтара на утринта
древната песен и своята лира.
Сам докосвам кулата на мечтите.
Съм и не съм! Пауза. Фраза. Акорд.
Пръстите търсят отговор в дните
и разделям с теб мажор, и минор...!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
