Jul 6, 2025, 7:52 AM

Странник

  Poetry
278 2 7

 

Къде не можеш никога да стигнеш?

Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.

 

Запитай се, защо не остаряваш.
Очакването тъй те подмладява.
Тревичка бе довчера, днес морава,
за детски стъпки - да те прекосяват.

 

Не спирай да жадуваш, по водата
венче се носи право към дома ти.
Цветчетата му пръскат аромата
на нов живот и чувства пребогати.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...