Аз съм статистическа единица.
Политическа нула.
Аз съм социална плетеница,
но си нямам обществено лице.
Все едно не съществувам!
В нищото, като амеба плувам!
Аз, за своя изненада,
имам биография - шарада.
Но, само аз се взирам в нея.
Важна е само за мен!
Но, пък заълженията живеят
В публичния свят.
Търсят си ги. Знаят от кого.
Сякаш гледат в магическо кълбо!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
