Jun 13, 2019, 9:05 AM

Страшна горска приказка...

  Poetry » Other
488 1 0

Страшна горска приказка...

 

Нощ в гората... Падна дъжд...

Спънах се във камък.

Изругах, но изведнъж –

мълния и пламък...

 

Старо, грохнало дърво

мигом се запали –

неговото заревó

грабват нощни хали...

 

Гробни тайни в самота

крият се превити

зад дърветата в нощта –

в сенки страховити...

 

Вият страшни зверовѐ

с вятърът в гората,

бродят горски духовѐ

злобни в тъмнината...

 

Светкат нечии очи...

Мръдва непозната

сянка... Писък проечѝ –

бяга тишината...

 

Някой тръгнал е на лов,

друг се размножава,

смърт се смесва със любов

и тъй продължава...

 

Даже няма и звезда –

тътне небосвода...

Нощ прилична на Съдба

тъжна, неизбродна...

 

А и Принца прокълнат

го нощта ограби:

че и баби в този свят

не целуват жаби...

 

Във зловещата гора

Демони и Феи

обладават се в игра

алчно за трофеи...

 

А във полунощен час

Призраците идат

в стари страсти и със бяс –

за любов не питат...

 

... Пътник без глава върви

взел си я в ръката,

а дори и не кърви

в сардоничен смях главата...

 

... Сякаш, че Светът е нощ

безпросветна, тъмна

и в Зората с нова мощ

няма да разсъмне!...

 

... Може би... А може би

Тъмната материя*

вплела нашите съдби:

е с Вселенната мистерия...

 

 

*тъмна енергия и тъмна материя са понятия

от астрофизиката и космологията, означаващи

енергия и материя, недостъпни за наблюдение със

съвременните методи. Те са по-големи от видимата

вселена. Тъмната материя притежава огромна маса

и съответна гравитация, по която се съди за нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...