Погледни ме!
И ме гледай добре,
искам да си близо до мен, да те усещам, момче,
дишай тежко във врата ми,
как да ти кажа, че взимаш страха ми?!
Докосни ме, с теб съм достъпна,
целуни ме... накарай ме да изтръпна!
Не виждаш ли какво става с мен?!
Не мога да осъзная дали е нощ, или е ден...
Омагьоса ме тотално, проумяваш ли?
Страстта е на ръба да се разлее в мен, разбираш ли?
© Димитрина Станчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
