Погледни ме!
И ме гледай добре,
искам да си близо до мен, да те усещам, момче,
дишай тежко във врата ми,
как да ти кажа, че взимаш страха ми?!
Докосни ме, с теб съм достъпна,
целуни ме... накарай ме да изтръпна!
Не виждаш ли какво става с мен?!
Не мога да осъзная дали е нощ, или е ден...
Омагьоса ме тотално, проумяваш ли?
Страстта е на ръба да се разлее в мен, разбираш ли?
© Димитрина Станчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
