О, красива моя Афродито,
със форми нежни от Олимп,
като те гледам - огнено либидо,
привлечен от Венериния хълм.
Към нежните листенца - розови, ухайни,
покриващи магическата зев,
с езика си нежно да разлистя,
да вложа огнената цев.
И нека бурно да се любим,
докато в молива ми тече графит,
и тайни страстни да разбулим,
в омайния ти цвят обвит.
© Александър Серафимов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
