О, красива моя Афродито,
със форми нежни от Олимп,
като те гледам - огнено либидо,
привлечен от Венериния хълм.
Към нежните листенца - розови, ухайни,
покриващи магическата зев,
с езика си нежно да разлистя,
да вложа огнената цев.
И нека бурно да се любим,
докато в молива ми тече графит,
и тайни страстни да разбулим,
в омайния ти цвят обвит.
© Александър Серафимов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
