О, красива моя Афродито,
със форми нежни от Олимп,
като те гледам - огнено либидо,
привлечен от Венериния хълм.
Към нежните листенца - розови, ухайни,
покриващи магическата зев,
с езика си нежно да разлистя,
да вложа огнената цев.
И нека бурно да се любим,
докато в молива ми тече графит,
и тайни страстни да разбулим,
в омайния ти цвят обвит.
© Александър Серафимов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
