Nov 19, 2009, 11:45 AM

Страст

  Poetry » Love
1.8K 0 11

 

Къде отиде,

моя тиха страст,

защо забрави лунните пътеки,

порязали сърцето ми

в онази,

димяща от любовни тайни нощ...

Дали изстина

нашата мечта,

или в тишината мъртва се стопи...

Защо ли трябваше

така внезапно

и двамата от студ

да изгорим?!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Радулов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...