Jan 24, 2007, 12:57 AM

Страст

  Poetry
1.1K 1 7
Вземи ме, мили, тази нощ съм твоя!
Разкъсай тишината на нощта,
счупи омразния часовник стар
и наруши на птиците покоя.

Ела при мен - обречен и съдбовен.
Налей ми чаша вино - да горчи,
а ти ще ме изпиваш със очи
във мислите си трепетно греховен.

Целувай ме лудешки, до забрава.
Събличай ме с наслада и без свян.
Пресътвори мига неизживян
в реалност жива, в спомен неизтляващ.

Телата ни горят като жарава,
изпепеляват болките у нас
и споменът за тази нощ на страст
през идващите зими ще ни сгрява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...