Jan 24, 2007, 12:57 AM

Страст

  Poetry
1.1K 1 7
Вземи ме, мили, тази нощ съм твоя!
Разкъсай тишината на нощта,
счупи омразния часовник стар
и наруши на птиците покоя.

Ела при мен - обречен и съдбовен.
Налей ми чаша вино - да горчи,
а ти ще ме изпиваш със очи
във мислите си трепетно греховен.

Целувай ме лудешки, до забрава.
Събличай ме с наслада и без свян.
Пресътвори мига неизживян
в реалност жива, в спомен неизтляващ.

Телата ни горят като жарава,
изпепеляват болките у нас
и споменът за тази нощ на страст
през идващите зими ще ни сгрява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...