Страст и... Мъдрост
Вледеняваща страст.
Изгарящи ласки.
Буря над нас,
пресилени краски.
Художник с палитра
докосва платното,
музата преплита
талант с чувство самотно.
Сенки се гонят,
мечти със копнежи,
сърце зад броня,
въздържани стремежи.
Капка мастилена
в преспата сняг,
душа обезсилена
или разум във бяг?
Предпазлив си със мен
или аз съм загадка,
в зората на този ден
е зародишната ядка.
Като орех костелив
е страхът от първа стъпка.
С характер горделив...
криеш болезнената тръпка?
Непорочни са Богините.
В златната среда се помествам.
Порочни са слугините,
доминото не размествай!
От потока планински,
бликащ във върховете снежни,
утоляваш жажда за мъдрост
и чело не свеждаш!
© Татяна All rights reserved.
