Стриптийз
Музика тиха. Походка на котка.
Седни. Отпусни се добре.
Очите ми светят, а черната рокля
вещае сюрпризи, Момче!
Процежда завесата снопче едничко
от уличен глупав фенер,
решил, че когато покажа му всичко,
частица от мен ще е взел.
Шията, рамото, устните влажни,
гръдта ми, целуната скреж -
с усет на вещ архитект доизграждат
ръцете извивки копнеж.
На копчето първо задълго се спирам,
дали да открехна поне
вратата към лоно на чувственост дива,
разпалила много мъже.
Зад копченца малки се крие страхът ми,
че пак ще остана сама,
когато луната катурне зад хълма си
издишана суха сълза.
Прозират и тайни, и явни желания
да скъсаш омразния плат
с втъкани във него нечути стенания,
вопли сърдечни, духовния глад.
Копче по копче, ще смъкна от себе си
не рокля, а черна съдба.
Копче след копче разголвам пред тебе
не плът, а сърце и душа.
Звезди избледняват. Фенерът угасва.
Поредна изпращам тъма.
Но вече ръцете ти - силни ласкави,
вещаят за мен светлина!
© Таня Донова All rights reserved.
