О, като струна е
душата разгневена...
Със крачките на Времето
и тя звъни.
Трепери тя
от болките,
като ранена,
и пее с радостта
на литнали мечти!

Размахва дързостта
на свойта Луда младост,
бере цветя
и кичи Любовта.
От свойто творчество
тя черпи свойта радост.
Безлична ли е,
идва ù Смъртта!

Да, весела и шумна е
като децата,
прославя Подвига
и Дързостта!
А щом сме я съборили
от Небесата,
оставаме без смисъл
във света!

О, като струна е
душата на човека!
И от въздишките
на Времето
звъни...
Тя носи същностите ни 
от Памтвека,
осмисля Минали
и Днешни дни!
02.11.1976г. София