Струва си
Не знам каква е тръпката на звяра,
дебнещ своята невинна плячка.
Нито тръпката на паяк,
изсмукващ соковете
на мушица заблудена,
оплетена във фини мрежи от лъжи.
Не знам дали е тръпка да си пумпал
около фалоса завихрил своята вселена.
Не познавам тръпката и на платения палач,
когато плàтата си кървава брои.
Не познавам тръпката на алчния крадец,
стиснал в шепата си лъскава монета,
тихо взета от паничката на просяк.
Не ще позная тръпката на Юда,
предал приятел свой на враговете му.
Не знам каква е тръпката на зрител,
ухилен като жълта тиква
на своя цезар във краката,
когато палеца му сочи „смърт”
за жертвата ранена на арената.
Аз знам каква е тръпката
от сливането на телата със любов.
Знам каква е тръпката
живот да раждаш със надежда.
И знам каква е болката, когато
се разбие детето ти във този свят,
пиян от алчност, пошлост и омраза.
Различавам злото.
И си струва, докато дишам,
да се боря с него.
Както мога!
© Агата All rights reserved.
