Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно
да го възлюбиш –
грехът непростим да простиш?
Какво ли ти струва
да гледаш днес, Боже
отгоре със гняв и тъга,
как тънат в охолство,
но в бедност духовна
любимите твои чеда?
На кол как побиват
земята си клета,
светците разпъват на кръст,
как още човека
след двадесет века
мирише на смърт и на пръст?!
© Ваня Иванова All rights reserved.