Стръмният друм
Защо ти е тъй грапаво, момко, челото?!
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана
и нито е зла, нито невеста на злото,
ни дяволско семе. Искай да ти пристане.
Иди, та, я виж, чедо, как води хорото.
Очите на всички, виж, по нея изтичат,
ала нейните само по тебе ще гледат.
И мълнии мятят, на жарава приличат.
А пендарите трепкат по кожата бледа.
На сребърни пафти хвани здраво колана
и бъди като хала, недей да се маеш.
Да е твоя, оброк ѝ стори на мегдана –
всеки мъж знае... хоро до край се играе.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
